АКО МОЯТ НАРОД СЕ МОЛИ

 25.2.2023 г. 20:57 – събота

Святият съботен ден отмина. Слънцето залезе, мрак се спусна и започна кръговрата от новите седем дни. Ден след и нощ след нощ бележат дните ни докато чакаме завръщането на нашият Спасител в небесна слава и величие. За хората, които не са християни и не очакват Второто пришествие всичко това изглежда невероятно. Вероятно го възприемат като една красива приказка, и до там. За изповядващите и наричащите се с Христовото име това е реалност. За нас е сигурно, че Христос ще се завърне, дал е обещание. Призивът Му е – бдете и се молете, защото не знаете часът когато ще се завърна. Според мен най-лошото нещо което може да се случи на един християнин е земните грижи и тревоги да го налегнат, да заспи и задряма и да пропусне момента когато Младоженеца ще дойде. Това ще е наистина тъжно.

Вярата пазете, духът не угасвайте, будни бъдете и всякога се молете! Чувал съм, че се казва, че когато се молим трябва да го правим наум, за да не чуе дявола. Не съм съвсем съгласен. Ако молитвата ме свързва с Бог, с Христос трябва ли да се притеснявам, че лукавия може да я чуе? С дръзновение, с вяра, със страх и трепет трябва да пристъпваме към молитва знаейки, че Бог всякога чува изказаните и неизказаните молитви. Христос ни насърчава да се молим като казва – искайте и ще ви се даде. Нима има нещо невъзможно за Бог? Молитвеният живот е съществена част от живота на християнина. Преди още да повярвам бях направил един експеримент. В продължение на една година, в точно определено за целта време си бях поставил за цел да казвам точно определена молитва. Изпълних набелязаното. Не след дълго попаднах на видео филм в Youtube за адвентното движение, за Елена Вайт. После разбрах, че има адвентна църква, намерих я и започнах да я посещавам. Бог винаги ще намери начин да разкрие истината.

Емануил Николов

гр. Разград